2. СЪВРЕМЕННАТА РЕЛИГИЯ СЕ НАМИРА ОЩЕ В ПРЕДДВЕРИЕТО НА ХРАМА.
НОВОТО УЧЕНИЕ – ДА ЖИВЕЕМ В БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ
Сега мнозина посещават всички църкви – и евангелската, и православната, католишката, мохамеданската църква. Но съвременната религия се намира още в преддверието на храма. Ние гледаме само външната страна. Казвате: „Той е евангелист.“ В какво седи туй? Вярва ли в Евангелието? – „Вярва, евангелист е.“ – Но вярването в Евангелието не прави човека евангелист. – „Ама той е православен, вярва в православието.“ – Но вярването в православието не прави човека православен. – „Той е мохамеданин.“ – Но вярването в Мохамеда не прави човека мохамеданин. Когато Туй, Божественото в нас, почне да се проявява не само по форма, но и по съдържание и по смисъл, тогава ние почваме да разбираме какво нещо е Божествената Любов. Когато ние почувстваме туй състояние, всеки страх ще изчезне у нас в този свят и ще затрептят ония вибрации, които досега не сте чувствали, и във вас ще се създаде най-прозорливият, най-ясният ум. Сегашните религиозни хора мислят, че за да стане човек духовен, трябва да оглупее. Кои хора оглупяват? Хората на еднообразието. И когато искат да хипнотизират един човек, по този начин го хипнотизират: вземат един светъл кръг и го въртят дълго време, и той се хипнотизира. И аз казвам: съвременните хора са хипнотизирани от парите. Парите се въртят около тях. (163, с. 133)
Религиозността се дължи на чувството на привързаност на човека към нещо. Като обичаш един човек много, ти вече имаш религия. И понеже сега човек обича себе си повече от всичко друго, той има една религия на егоизъм. (102, с. 474)
Днес всички учени спорят върху това, кой от авторитетите на науката има повече последователи. Двама свещеници се карат кой от тях да има повече последователи, енориаши и т.н. Христос и Мойсей не се съгласяват, не се споразумяват в света. Христос и Мохамед нямат съгласие помежду си на Земята. В света няма такъв Мойсей, няма такъв Мохамед, няма такъв Христос! Онзи Христос, Мойсей или Мохамед, които са причина за делението на хората, не са служители Божии. Когато човек е изпратен да донесе някоя велика Божествена идея, той няма право да поробва хората и да търси своето благо. И Христос казва: „Аз, Духът, нося тази светлина на хората, които вярват, т.е. които имат чистота.“ Сега, например, вие вярвате ли в това, което аз ви казвам? Ще кажете, че не сте го още проверили. Ами в Христос вярвате ли? Вече 2000 години как хората проверяват Христос. Колкото вярвате в мене, толкова вярвате и в Христос. Евреите вярват ли в Мойсей? Аз досега не съм срещал човек в света, който вярва напълно в своя Учител. Тези хора, които казват, че вярват в Христос или в когото и да е другиго, не говорят самата истина. Да вярвам в Христос, не значи да се изправя в църквата и да стоя благоговейно, но да бъда в такова разположение, в такова състояние, каквото е имал Христос в душата Си. Не ви говоря за религии – сити сме на религии! Ние трябва да живеем в Божествената Любов, в Божествената Обич, в Божествения Дух. Сегашните религии нека останат за буржоата – за хората на миналото, а Божественият живот е потребен на бъдещето. (161, с. 108)
И хората, които се делят на католици, протестанти, мохамедани и т.н., нямат никакъв Господ. (161, с. 141)
Какво е искал да каже пророкът, когато е изказал тия думи: „Глас на едного, който вика в пустинята: пригответе пътя Господен, прави правете Неговите пътеки“? Съвременният християнски свят може да има повече от 500 000 пророци, като оставим настрана мохамеданските пророци, будическите и тем подобни. 500 000 души, които постоянно викат: „Прави правете Божиите пътища“, а при това тия пътища прави не стават… Сега нас не ни интересува какво казват тия 500 000 души пророци, нас не ни интересува даже какво говорят мохамеданските или будическите пророци, нас не ни интересуват и философите на Земята. Ще кажете: „Защо?“ – Ако аз съм болен, ако моите очи, моите уши не могат да приемат благата на този свят, а всички други ги приемат, каква полза има от това за мен?...
Всички благородни черти имат Божествен произход, а всички лоши черти имат обратен произход. В света има две велики течения – едното слиза отгоре, а другото възлиза отдолу. Едното течение е чисто, Божествено, а другото течение е човешко, то е течение на мисълта… За да могат да останат тия две течения, Учителите на миналото са препоръчвали някои методи, а съвременните християни, мохамедани, будисти и др. са забравили как да регулират тия течения. Постът е за регулиране на тия две течения. А сега са турили поста, за да се спаси човек. Няма какво да се спасява, постът никога не спасява! (163, с. 183-186)
Единственото разумно нещо е да имаме Този Свят Дух в себе си, да имаме този разумен живот и да разберем как трябва да поправим живота си. Ние очакваме за в бъдеще да дойде някой да ни спаси. Казваме: „Все трябва някой да спаси света!“ Преди две хиляди години дойде Христос да спаси света, но оттам насетне дойдоха и нещастията. Кои не дохождаха да спасят света, но спасиха ли го? В Индия дохождаха и Кришна, и Буда, но спасиха ли го? – Не го спасиха. Между мохамеданите дойде Мохамед. Спаси ли света? – Не го спаси. Ние казваме, че еди-кой си дошъл да спаси света. Не, спасението на света още не е дошло, засега се приготовляват само условията за това спасение. Когато всички хора приемат великия Дух в себе си, тогава ще дойде спасението. И сега нас ни заблуждават, като казват, че тези, които са на Земята, още не са спасени; а онези, които са в онзи свят, са спасени… Онзи свят е тук! Аз бих искал да видя спасението на хората в онзи свят! Ако спасението можеше да стане на онзи свят, Великите Учители нямаше да слизат на Земята. Понеже те идват на Земята, тук трябва да бъдем спасени. (134, с. 238)
Всеки болен човек е християнин. Но ще кажете: „Аз съм от друга партия.“ От каквато партия и да си, какъвто и да си по вероизповедание и възгледи – било будист, мохамеданин, теософ, окултист и др., болен ли си – ти си християнин. Някои ме питат: „Защо християнството не е поправило света?“ Отговарям: християнството е наука за болни хора и то е помогнало на тях, доколкото е могло, а в света няма още наука за здравите хора. (161, с. 193)
Христос е велик принцип в човека, не е нещо материално. Той обновява хората и осмисля техния живот. Той прониква в човешкия ум, сърце и воля. Лесно се казва: „Аз съм Христос или Света Богородица.“ Питам: живееш ли като тях? Имаш ли Любовта на Христа в себе си? Други казват, че духът на Христа и на Мохамеда се преродили в някой човек в България, за да примирят българите с турците. Това са заблуждения! Пазете се от заблужденията. Желая всеки от вас да бъде Христос, но като похлопам на вратата ви, да ми услужите. Ако не сте готови да услужвате на бедни, на страдащи и се оправдавате с това, че сте заети, че работите за оправянето на България – не сте Христос. (137, с. 155)
В живота и в Природата съществуват оригинали и преводи. Оригиналът е един, преводите – много. Мъчно се правят добри и точни преводи. Как ще преведете, например, думите: „Ти си голям будала.“ Ако някой ви нарече „будала“, веднага се обиждате. В тази дума се крие нещо хубаво. Тя е съставена от думите Буди и Аллах. Значи, човек трябва да събужда Бога в себе си. От друга страна, думата „будала“ е съставена от сричките „буд“ и „ал“, т.е. да разглеждаш нещата, както Бог ги е направил. Само онзи може да разглежда нещата така, който има вяра. В този смисъл будалата не е невежа, не е глупав човек, както някои мислят. Следователно, за да не се обиждате, за да понасяте лесно ударите на съдбата, трябва да знаете онова съдържание и смисъл на думите, които те са имали първоначално. Ако проследите значението на думите в първоначалния език, т.е. тъй, както са дадени в далечното минало, виждате, че днес те имат съвсем друго значение. Те са претърпели големи промени. В целокупния живот е станал голям преврат, който се е отразил и в езика на хората. Превратът е станал и в мислите, и в чувствата на човека. (180, с. 110)
Според някои учени е изчислено, че сърцето има на разположение триста милиарда клетки, с които се справя разумно. Те са поданици на неговата държава. Няма цар в света, който да има на разположение толкова поданици, както сърцето. Както виждате, човек е господар на такова голямо царство с толкова много поданици, а се оплаква, че е сиромах. Някой даже нарича себе си „будала“ – Буда-Аллах. Думата „будала“ има хубаво съдържание, но днес е изопачена. Първоначално тази дума означавала съвършен човек, произлязъл от Бога. Значи, будала е съвършеният, който излиза от Бога. Впоследствие тази дума изгубила своя вътрешен смисъл. Днес под понятието „будала“ разбираме човек, който не знае какво прави – несръчен е той. Някой сгреши и за свое оправдание казва: „Аз съм будала.“ Това значи: „Аз, който имах всички условия и възможности да стана човек, изгубих всичко. Днес не съм нищо друго, освен будала. Станах посмешище на хората.“ Който признава грешките си и ги изправя, е истински будала. Докато всички хора не станат в този смисъл будали, светът не може да се оправи. Обаче да се прави човек на будала – да мисли, че може да излъже, да изиграе някого – не му е простено. Той ще носи последствията на своето съзнателно изопачаване. (15, с. 323)
„Будала“ какво значи? Буд – значи Христос, Аллах – значи Бог. Будала значи един човек, който се уповава на Бога. Човек, който раздава всичко, минава за будала. Онзи, който всичко прибира на едно място, той е „умен човек“. (172, с. 204)
Ще ви приведа един анекдот из източния живот, т.е. из живота на турците. Един много учен турски ходжа живял в Цариград, един от най-учените ходжи. Изкарал много видни ученици. Едни станали министри, други станали паши – заемали най-видни служби, а той останал бедняк. Не му вървяло. Дал заявление до султана и казал: „Толкова хора изкарах!“ Султанът му писал тъй: „Светът е едно колело, на което кранът се обръща навсякъде. Който знае да го обръща навсякъде, може да си уреди работите. Който не знае да обръща крана навсякъде, ще има да му тегли главата. Хвани крана на това колело и го завърти, както трябва.“ Нищо не му дал, нито пари, той само записал това нещо. Ходжата помислил, помислил – какво да прави сега ? Откъдето поиска помощ, отникъде не му дават. Дошло му наум, отишъл в Света гора и се покалугерил – станал християнин. Живял там седем-осем години, научил всички молитви. Най-после се връща с калугерското име в Цариград. Казва, че един калугер иска да приеме правата вяра на мюсюлманството. Той се обърнал, да не го познаят, че е ходжата. Започнали да го учат молитвите. Учил един-два месеца, не може да ги научи. Казват на султана: „Не може да научи молитвите, трябва да го изпъдим.“ Султанът казал: „Приемете го още един ден, може Аллах да му помогне. Аз искам да приеме правата вяра!“ На другия ден той чете всички молитви на мюсюлмански. Всички се почудили и помислили, че Мохамед му е говорил и му е помогнал. Веднага му повярвали. Султанът го направил първи везир. Казал: „Този човек, на когото Мохамед говори – турям го везир.“ Питали го как стана тази работа. „Тя – казва – не става другояче. Ако не станеш гяурин първо, мюсюлманин не ти тръгва напред.“ Сега аз ще обърна и ще си послужа с примера: мохамеданството, в което ние живеем, не ви върви. Сега ще приемете привидно християнство, че пак ще се върнете в едно правилно разбиране. Във второто разбиране трябва да се разбират онези, социалните работи, които съществуват в Природата. (139, с. 137)
Ще ви приведа онзи анекдот за един персийски вярващ в мохамеданството. В Персия той имал много последователи. Усещал, че всички последователи не са на свят, не са вярващи както трябва. Той поискал да ги опита дали вярват, готови ли са да служат на Аллаха както трябва. Един ден дал една прокламация всички вярващи да се явят при него. Казал им, че имал заповед отгоре – всичките да станат хора. Събрали се всичките, тръгнали, отишли при него. Питат: „Защо, как?“ Казва: „Имам заповед всички ви да изколя.“ Един млад момък на 21 години и една мома на 19 години, които се обичали, казали: „Ние мислехме да се задомим, да бъдем щастливи, но Аллах казва друго. Хайде да идем в оня свят – като идем, ще живеем. Тук, на Земята, щастие няма да имаме.“ Отиват и те двамата, цялото място – покрито с хора, всички чакат какво ще стане. Пророкът е вътре, не го виждат. Той дал заповед на вярващите, които имат най-силна вяра, те да дойдат първи. Всички се подтикват да влязат, никой не влиза. Старите, по-напредналите, се побутват – никой не отива. Като дошли младите, казват: „Ха идете вие, да видим какво ще стане с вас.“ Влизат двамата млади, затваря се вратата. Като ги поглежда проповедникът, явява се една лека усмивка. Те седят и двамата треперят. Казва им: „Не бойте се!“ Гледат, два овена има там и той им казва да не излизат навън. Взема единия овен, отрязва му главата, протича му кръвта по един улей. Онези вярващи казват: „Отиде момъкът.“ Заколва и втория овен, протича втори път кръв по улея. Казват: „Отиде и момата.“ Като излязъл навън светията да види – нямало нито един. Единствените вярващи са този млад момък и тази млада мома! Той казва: „Благодаря на Господа, вие ще създадете сега един нов свят. Те са всичките стари.“ Казвам: на туй, старото в нас, ние не можем да разчитаме. Няма защо да ви обяснявам – старото е изиграло своята роля, на него не може да се разчита. От старото вие няма какво да искате, няма тази идея. (146, с. 414)
Вие очаквате и най-после ставате като онзи, стария човек, който е вече на умиране и мисли само за ядене… Аз не бих му дал нищо. Той е в края на живота. Ако аз бях на мястото на този стар човек, щях да остана гладен. Казвам: „Ти трябва да постиш, досега си ял много, сега погладувай.“… Вие казвате: „Нека си отяде този човек, утре ще умре.“ Този старец да умре – той е ял. Аз не искам да говоря повече, само ще кажа, че неговият път е затворен, запушен. Вие знаете какво значи това. Това е като историята за един много богат турчин, който, като умрял, отишъл в онзи свят. Там Мохамед го разхождал из рая. Турчинът разглеждал всичко и видял, че навсякъде текат различни чешми. Дошъл до една чешмичка, която едва сълзяла. Попитал: „Каква е тази чешма – едва капе?“ Мохамед отговорил: „Това е твоята чешма.“ Турчинът взел да я мушка, опитвал се да я отпуши, дано тръгне. Но като мушкал с пръчката, запушил чешмата съвсем. Понякога и вие искате така да оправите работите. По този начин работата не се оправя. За да се разбере тази философия, трябва едно училище с предметно учение. Да се говори само теоретически – това е старият път. (130, с. 270)
С всяка една култура, като например с идването на християнството, се започва нещо ново. Нова култура иде! Религиите всякога предшестват културата, за да дадат основа на един умствен подем на човечеството. Така е било в миналото, така е сега, така ще бъде и за в бъдеще. Трябва да се урегулират човешките енергии и чувства, и тогава ще дойдат хората, наречени „гении на човечеството“, за да подемат подигането на човечеството. Това е грандиозна работа! Подигането на човечеството не е работа на един човек. Казваме: „Е, някой учен, някой философ или някой писател ще стори това.“ Не, милиони майки трябва да работят, милиони бащи трябва да работят – те са първите работници, а след туй ще дойдат плеяда все благородни хора, за да работят за туй подигане. (49, с. 173)
Време е вече всички да приложим Христовото учение, а не само един. Ако е Божествено, това учение трябва да се приложи от всички. Какво иска Христос от човека? – Да бъде герой. Днес религиозните се делят на православни, евангелисти и католици. Казвам: човек трябва да бъде свободен, да живее в свобода, светлина и в чистота. Това се иска от него! Щом имаш свобода, светлина и чистота, ти можеш да влезеш в каква и да е църква – православна, протестантска, католическа, мохамеданска. Важно е да имаш Любов в себе си – не външно, по форма, но вътрешно. Формата не определя нещата… Една е истинската Църква, една за всички народи! Тя е вътре в човека – духовна Църква е тя, идеал за всички хора. Аз я наричам Божествена Църква. Тя носи ред и порядък за всички хора, за всички общества и народи. Тя носи братство и равенство еднакво за всички – за богати и бедни, за учени и прости, за силни и слаби. Пред закона на Бога всички са равни! Щом е така, силният, умният, чистият, добрият трябва да посвети живота си на своите слаби братя. Само така могат да се повдигнат обществата и народите. Това донесе Христос в света! Тъй както съвременното общество се развива, то върви към разлагане. (137, с. 17 и 19)
Като намериш Господа, ще излезеш из православната църква, ще излезеш из евангелската църква, ще излезеш из мохамеданската църква, ще излезеш из будистката църква; ще излезеш из българския народ, английския, френския и др. И какво ще остане тогава? Ще остане само човекът – тъй, както го е направил Господ първоначално; тъй, както майка ти те е родила. Това са все пелени, в които майка ти те е повила. Аз не казвам, че тия пелени са лоши неща – прекрасни са, този повой е необходим, така ще те повият с него. Но като станеш на 20 години момък или мома и да те повие майка ти с тия пелени – то е смешно. В сегашните векове да се говори за пелени е смешно. Не се нуждаем от пелени, а от хубави гащи, направени от най-хубав плат и от дълги палта, пак направени от вълнен плат, или ленен, или конопен здрав плат, и този плат да бъде тъй широк, че да можем свободно да се движим, а не майките да казват: „Чакай, мама, ти не знаеш, може да ти се превият крачката.“ (163, с. 205)
Сега не искайте да се уреди целият ви живот. В Любовта съществува един закон: днес като се наядеш, за утрешния ден не мисли. Турците казват: „Аллах керим“, а пък християните казват: „Йова и ре!“ Няма да се спирам филологически върху тези думи. Приблизително това значи: „Господ ще промисли.“ За утре Господ ще промисли – не си ти, който ще промислиш. За ядене майката промисля, а пък длъжността на децата е да ядат. А майката приготовлява храната. Ние сме в една епоха, в която ние сме деца. Трябва да се храним добре. А пък ако остане да приготовляваме тази храна, съвсем ще се забъркаме. Други Същества от невидимия свят приготовляват храната. Онези плодове, които растат, не ги приготовляваме ние; също житото, което расте; също така въздухът, който изпълва пространството и пр. Ти само ще приемеш въздуха, храната. Ние искаме по някой път да уредим живота си. Не е възможно да уредиш живота си! То е най-сложното нещо – да уредиш живота си. Че ти имаш отношение с милиарди същества! Пътя, по който ще тръгнеш, не можеш да го избереш. Гдето ще тръгнеш, ще имаш стълкновение и само Божественото ще те прекара през един много по-тесен път. Ще минеш през един тесен път – за да не влезеш в стълкновение с никого. Иначе ако влезеш в друг път, ще бъдеш в стълкновение с този, с онзи. Ти не вървиш по правия път – трябва да минеш по един път, по който няма да имаш стълкновение. Той е правият път! Правият път е онзи, в който да не си в стълкновение с никого. Правият път е да нямаш никакво противоречие в душата си. Имаш ли противоречие, ти не си в правия път – ти си в пътя на изправлението. Правият път е пътят на Любовта. (29, с. 630)
Религиозните хора, според мене, без разлика на това дали са християни, мюсюлмани или каквито и да е, трябва да бъдат най-умните и най-добрите хора. По това трябва да се отличават те, тъй гласи религията. Ако религията е служене на Бога, религиозните хора трябва да бъдат не само истински учени, но те трябва да бъдат най-умните и най-добрите хора. Те няма да бъдат като ангелите, но в своя живот те трябва да бъдат образци. И тъй, от нас се изисква един малък опит. Направете един малък опит на вашата любов! Любовта вие сте я опитали. Тази Божествена Любов не се предава с думи. Преди всичко, за нея се изисква нов език, нови думи. (49, с. 182)
Казвам: ако ние не можем да видим Слънцето на Любовта, ние се намираме в едно подземие. И сегашните хора живеят в такова едно подземие, което аз наричам неразбиране на живота. Големи приготовления се правят и в храненето, и в обличането, и в нареждането на къщата, но има нещо съществено, което старата философия не може да даде. Съвременните хора са запознати донякъде с великите Учители, които са дохождали. Някои проповядват какво е учил Буда, какво е учил Христос, какво е учил Мохамед. Други проповядват какво учи съвременната наука, какво учи окултната наука и т.н. Но това са все стари философии. Това, което е проповядвал Христос, то е само част от онова, което може да им се каже. Той още не им е казал същественото. Той казва на учениците Си: „На вас е дадено да разберете цялото, а на другите не е дадено.“ И сегашните хора мислят, че на тях е дадено да разберат много неща и са ги разбрали. На човек, който боледува и който има всички органически недъзи, дадено ли му е да разбере какво нещо е животът? Не му е дадено. Казвам: това е съдба, но не е наука, не е философия. Вие ще разгледате живота обширно, аз не искам да го разглеждате индивидуално. Има една всемирна Душа, която живее във всеки човек. Всеки трябва да слуша тази Душа. Хората различно кръщават тази всемирна Душа. Това е Душа, която разбира всичко, която живее, която направлява хората, която създава и култура, и наука, и изкуство – всичко е нейно творение. Който слуша тази всемирна Душа, е блажен; който не я слуша, той е нещастен. Сега това не се нуждае от доказателства и не може да се докаже, понеже няма нещо, с което може тази Душа да се сравни. Обяснения има, но не може да се обясни. Ще кажете: „Докажи това!“ Не мога да го доказвам. Това, което може да се докаже, е лъжа. Ако ви кажа, че тази Душа е някъде, това ще бъде втора лъжа. Вие ще се измамите. Ако приемете това, вие ще опитате сами. Всеки може да направи опит с тази всемирна Душа. Сега аз не искам да ви занимавам с тази всемирна Душа, защото ако ви говоря за нея, ще кажете: „Дано дойде един велик Учител да ни уреди сегашното положение, да ни помогне.“ Тази Душа най-малко не иска да урежда сегашните наши неразбирания. Тази Душа не може да ви стане слугиня, да ви измие дъските на къщите или да ви замаже стените. Не, като дойде тя, ще ви накара сами да си измиете дъските, сами да си измажете къщите. Тя ще иска да я слушате. (175, с. 122) 
